Снегът дава възможности...

..

Тази зима ни постави позабравено изпитание - студ и сняг сковаха навред и прогнозите са, че такова ще е времето и в следващите дни.
Проблемите от това са много и няма да можем да ги решим сега, но поне ще си припомним, че зимата винаги крие изненади и трябва да сме подготвени.
- Пари за отопление трябва да се заделят още от пролетта. Разходите за отпление от последните година - две са добра база за прогнозиране и подготвяне на бюджет.
- Автомобилът има нужда от зимни гуми, антифриз, зимна течност за чистачки, силен акумулатор, вериги, лопата, както и дребни, но задължителни аксесоари - метла и стъргалка за лед.
- Лятната къща трябва да се зазими - водопровод, канализация, електроуреди и т.н.

Снегът обаче носи и доста радост - най-вече за децата и скиорите.

Снгегът дава и възможности... за гражданското общество. Ясно е, че когато наптрупа сняг трябва да го почистим възможно най-скоро. В града сме задължени да си почистим тротоара. Дори без да имаме подобно задължение снегът, като понатрупа те кара да го почистиш. В градските условия обаче ми се струва, че този естествен порив е силно притъпен. От това, което виждам хората масово разпознават само автомобилът си, като своя собственост и се задоволяват с това да почистят само него. В повечето случаи тротоарите остават непочистени, т.е. те не са така добре разпознати като "собственост" или по скоро като градска територия, която по задължение трябва да почистваме и да обгрижваме. Непочистените тротоари стават "ничия" територия, и нейното състояние сякаш не ни интересува. Съществува т.н. "Free rider problem" - когато почистваш тротоара от това се възползват всички. При тези условия хората явно избират да не се хабят, да се спотайват, изчакват друг да реши проблема, или съзнателно се възползват, когато друг почисти. Действа се не социално, а по начин който търпи усмиване. Тук единствено общината може да се намеси като наложи глоба, но тъй като масово тротоарите не се почистват, то и масово общината НЕ глобява, вероятно на принципа "един ли е та да го глобиш". В такива условия обаче общината може да си позволи да не почиства общинските терени и улиците. Причината е, че трудно можеш да изискваш общината да си върши работата по почистването, когато ти самия не си я вършиш. Тук и идва момента да дефинирам каква хубава възможност дава снегът: завали ли, грабвай лопата, снегорин, ATV и т.н. и почисти. Ако тротоарите се почистват можеш да изискваш от общината да глобява и да чисти. Тротоарът няма да е "ничия" територия и ще си има стопанин. Стопанинът, т.е. ние ще можем да изискваме за благосъстоянието на тази малка част от градската територия - тротоарът. С този начин на действия и мисли кръгозорът обикновено се разширява и ще се налагат изисквания към по-обширни територии - улици, квартали, градове, държвата (и т.н. та до Марс ;).

Успешното почистване на снега се превръща в измерител за напредъка на гражданското общество - може да звучи простичко, но вярвам, че е така. Тук основното не е почистването на снега, а възгледите към обществените блага - тяхното създаване и опазване.

..