Да пиша или да не пиша... преди 2ри тур?

Реших да пиша. Понеже обичам демокрацията и изборите немога да не кажа, че съм доволен от първия тур и референдума. Не става въпрос за това, че ми допадат резултатите, а по принцип това, че тези резултати показват до голяма степен реалния избор и предпочитанията на хората. За референдума ще пиша отделно - сега ще отделя време за президентските избори най-вече.
Резултатите от първия тур бяха хладен душ за някои, а за други триумф. Мнения се прокраднаха от тук - от там, че на първи тур обикновено хората гласуват за предпочитан кандидат, а на втори тур избират "по-малкото зло". В тази насока ми се стори малко стряскащо, че близо 1 милион българи са гласували на първия тур за това бивш армейски генерал да бъде президент. Затова ще пиша сега преди втори тур (смятах да драсна няколко реда след изборите).
И така на най-висшия граждански избираем пост м хората искат да сложат военен. Тук противоречието е очевдино - идеята да се избира президент е именно гражданите да поставят свой преставител, който да контролира армията и службите. В миналото, дори бившият партизанин Живков не е бил с ранг от армията и не знам някога да ни е управлявал военен. Като гледам и по света няма примери за демокрации управлявани от военен (бивш). Естествено там където военните са начело не може да става въпрос за демокрация.
Странно е също как за няколко месеца бившия генерал и една партия влязоха в синергия, така че да "атакуват" президетския пост. Това и за децата е ясно, че е подготвяно по-отдавна. Тъй като армията трябва да е де-политизирана бих нарекъл тази синергия един ясен пример за непряка корупция. Корупция, не че някой е вземал пари, а по-скоро това че един генерал се изгражда много дълго време и представлява сериозна инвестиция на армията (държавата). Когато този генерал престане да върши това за което е подготвян то и армията губи, т.е. системата не действа или казано ясно: корупция.
Скорошната кандидатура за президент е удар и по имиджа на армията. Оказва се, че висши венни имат повече апетит към граждански пост отколкото към кариера в армията. Едно е военни от запаса и пенсионери да се кандидатират за вице-президент, съвсем друго е висш генерал скоростно да напусне армията защото му харесва да е президент. Има ли и други такива десйтващи генерали, офицери...? Армията ни и бе това не е особено престижна, така че тази кандидатура нанася тук втори удар и разклаща доверието.
Хубавото в случая е, че генерал Радев стана господин - мястото му очевидно не е било в армията и се надявам на негово място сега да е някой наиситна достоен офицер.
Надявам се също така господин Радев да "изпусне" титлата Президент и да си остане там където му е мястото - в политиката. Да го видим има ли добри страни, има ли лоши страни, да влезе в истински сблъсък с опонентите си и на базата на тези си псотижения евентуално да заслужи псота Президент в бъдеще. Защото сега господин Радев е господин Никой (някой непознат). Признавам си - имам страх от непознати.