Снегът, издайнически бял...

..

Снегът се позадържа вече за около месец и градът изглежда значително по-бял и приветлив в сравнение с иначе типичния за сезона кафяво-сив пейзаж. Вървейки по отъпканите, неизчистени пътеки с всеки ден видимо се увеличават купчинките от кафявите кучешки акита и жълтите петна. За благозвучие на статията по надолу ще наричам акитата "бонбонки" (Предупреждение: сравнението не е подходящо за деца под 6 години). При други условия "бонбонките" също се забелязват, но сега направо изпъкват. На места са толкова на гъсто, че гледката не е за вярване как е възможно това. Давам си сметка, че студеното време си беше чист късмет та да стане ясно колко "бонбонки" всъщност се натрупват за един месец. И тоговорът е: много. От тук насетне, не знам с какво око да гледам на градските градинки и на града въобще. Живеем в скрита "бонбониера" и този проблем е обществена от години... От една страна кучетата се славят като интелигентни животни, но явно има какво още да се желае от тях(като да си почистят например). Правя и едно друго логично заключение: ако едно интелигнтно животно не е способно да си почисти "бонбонките", то колко интелигентен е стопанинът му, който също не ги почиства. Тук вече мога да премина към същината на проблема, защото снегът оказва се, е и полезен измерител за човешката интелигентност. "От София сте... О, и имате куче! Аха, ясно..."

Единствения недостатък на снега в тази ситуация е, че консервира "бонбонките" и освен това те са концентрирани около отъпканите пътеки. Скоро, като се позатопли и снегът се разтопи, тротоарите ще се превърнат в минно поле.

..