Цитат от форумите - автор: ГНЕВЕН (неизвестен)

"Защо ли Бойко пак се пали? На котарака теглих шут, изпсувах като дърт хамалин. Едва ли бях от някой чут. Жена ми рано в шест излиза, децата бяха на море, по гащи само и по риза защо човек да се дере. Гневът се трупна на камара, дълбоко в мене се ската, закусих с дробена попара и хлопнах входната врата. Пеша към бачкането тръгнах, пари ми трябват, няма как, от яд към всичко яко пръднах и засмърдя на амоняк. Едва ли има управия, държавата ни е боклук, и тия са като ония, какво ли още правя тук! Тогава го видях в количка - момиченце или момче, - към мен протягаше ръчичка, повдигнало едно краче. Усмихна се бебока сладко, на мен, единствено на мен! Помисли ме за своя татко! Сащисан бях и поразен! Отмина майката с детето, стоях замислен дълго прав, стоях на пътя, там където забравен беше моят гняв. Една усмивка го прокуди, усмивка блага на дете и нещо чудно в мен събуди. И чувствам чудното расте! Бебокът славен ми показа, УСМИВКАТА МУ БЕШЕ ЛЕК, денят не срещай ти с омраза! И тръгнах вече друг човек! Към работа закрачих с радост, облян от слънчеви лъчи, в душата си усещах сладост и ГЛЕДАХ С ДЕТСКИТЕ ОЧИ!"

Поздравления за автора и от мен!