За частните училища

Систематизирана информация за частните детски градини, училища и колежи ще намерите в специализираното издание на Капитал "Образование".

Ето и нещо от мен по темата.

Половината от месечните ми разходи отиват за две основни неща:  

-          -   потребителски стоки от първа необходимост (храна, домакински стоки)

-           - такса за частното училище на първокласничката ни.

Мога да си позволя тази месечна такса и за това не се колебая да пратя детето си в частно училище.  Защо го правя? Има няколко причини. Парите дадени за образование винаги са добре похарчени пари. Сигурно бих могъл същите тези пари да изхарча за нещо друго – уреди, нова кола, екскурзия... възможностите са неограничени. В случая обаче съм привърженик на идеята за морално потребление. За мен важно не е просто да се похарчат парите, но също за какво се харчат и какви са ефектите от това. Парите дадени за частно училище означават, че се подпомага образователната система като цяло. Частните училища освен, че предлагат по-добри условия от обществените (и вероятно по-качествено образование) са източник на иновативност и повишават конкуренцията между училищата. Предполгам, че освен за децата, частните училища са и по-добри за учителите, конкуренцията между тях и професионалното им развитие.

Частното образование е начин за осигуряване на допълнителни средства в системата. Обществените училища се финансират от бюджета на държавата, докато частните очевидно набират средствата си от другаде, т.е. прибавят чрез услугите си още странично финасиране за образователната система. Общият брой на децата в училищата за 2013/14 година е бил 606.3 хиляди. От тях 6 451 ученици са били в частни училища или това е около 1.1% от всички ученици. За справка единният разходен стандарт на Министерство на Образованието е бил 1300лв. на ученик годишно.  Ясно е, че увеличаване на процента на частните ученици би означавало повече средства за образование и финансова подкрепа за системата и нейните процеси като цяло. 

Наскоро премина обсъждането на предложение субсидията да следва ученика, т.е. тези около 1 300 лв. разходен стандарт за ученик годишно да се дават и на частните училища. Аз съм изцяло ЗА. Това очевидно е стимул за това повече хора да обърнат внимание и евентуално да се насочат към частни училища. А както казах по-горе това е и начин да се привлекат повече допълнителни средства за образование.

Искам да отбележа, че намирам за важно обществените училища да се развиват и да се търсят начини за тяхното подобряване.  Обществените училища винаги ще са важни и ще ги има и намаляване на средствата им за сметка на частните е повече от недопустимо. Единственото, което се надявам е делът на частните училища да се учвеличи на около 5 %. Това би означавало, че повече хора се интересуват от проблемите в училищното образование и съзнателно се ангажират да финансират тази сфера, която трябва да си признаем има нужда от допълнителни средства. Добре би било при достигане на дял от 5 % евентуалната субсидия за частните училища да започне да намалява. Да речем при 8 % дял тя напълно да отпадне. Такъв механизъм би гарантирал, че субсидията няма да отива в изкуствено създаден балон и ще се предотврати източването на публични средства.

Относно моралното или още етично потребление, за което споменах, е хубаво да се прочете и знае:

http://en.wikipedia.org/wiki/Ethical_consumerism

Харченето на парите е основна роля, която имаме в икономиката и според някои пазаруването е дори по-важно от гласуването на избори.  В този смисъл се радвам, че има частни училища, защото за мен те предоставят една добра алтернатива за директно насочване на средства към образователната система и добър контрол по изразходването им.